Home Документи Програма

Програма на КПБ - стр.4

Списък на статиите
Програма на КПБ
стр. 2
стр. 3
стр.4
стр.5
стр.6
стр.7
Всички страници

Социализмът и неговата криза е най-важният обект, занимаващ обществената мисъл сега. 
Свидетели сме на множество опити за обяснение на това ново за теорията и практиката на комунистическото движение явление. Най типичните от тях можем да посочим като;  виновници са преди всичко предателската клика начело с Михаил Горбачов;  комунистическата партия се бюрократизира и напълно се откъсна от народа;  виновна е политическата инвазия и подривната дейност, която водиха в продължение на години империалистическите центрове;  централизираното планиране спъваше икономическото развитие;  обуржоазилата се партокрация сама провокираше тези процеси, защитавайки личните си интереси;  социалистическата практика изостана и в условията на научно-техническата революция пропусна да развие информационната революция, не съумя да реализира след индустриалното общество. 

 


Всеки нов ден ражда нови предположения. 
В интерес на истината, ние трябва да се съгласим с правдивостта на гореизложените тези. Но в същото време трябва дебело да подчертаем, че нито едно от тях, взето поотделно, нито съвкупността от всички, не може да даде убедителен отговор на главния въпрос: какво предизвика кризата в социалистическите общества? 
Обективният отговор на този основен въпрос на нашето съвремие, ние можем да намерим единствено обръщайки се .към първоизточниците на марксизма. Фридрих Енгелс в 1878 година със своя гений предупреждава: "Съвременната държава - каквато и да бъде нейната форма - си остава по същество капиталистическа машина ... идеалният съвкупен капиталист. Колкото повече производителни сили вземе тя в ръцете си като своя собственост, толкова повече тя действително се превръща в съвкупен капиталист, толкова по-голям брой свои поданици тя експлоатира. 


Работниците си остават наемни работници, пролетарии, Капиталистическите отношения не се премахват, а напротив, се довеждат до връхната си точка. Но на самия връх става преврат". 


Ние се опираме твърдо на тази постановка, на научния комунизъм, както при оценката на изминалия период на осъщественото социалистическо общество у нас, така и при разработката на стратегията си за бъдещи действия. Този постулат на класика на марксизма дава достоен отговор на изброените по-горе предположения за кризата на социализма и обективните последици. Преодоляването на кризата на социализма в началото на третото хилядолетие, изисква от пас диалектическа критика и утвърждаване на достиженията на миналите периоди, което ще ни позволи да направим още една крачка в търсенето на новата теория и практика на социалистическите и комунистическите преобразования на съвременния етап. 


В началото на третото хилядолетие, човечеството се намира на границата на ядрена и екологическа катастрофа, в условията на забележителни постижения на научно-техническата революция и реалния сблъсък изразен в непрекъснати "локални" войни, които раждат нови масови демократични и социалистически движения. Тази действителност предполага по новому да бъде оценен прехода към новото общество. Става дума не просто за смяна на капиталистическото общество със социалистическо, а за претворяването на марксисткото изискване за преход от света на отчуждението /царството на необходимостта/, основан на господството на материалното производство и всестранната експлоатация на човека, към "царството" на свободата - светът на културата, творческия труд, свободното и хармонично развитие на личността - комунистическото общество. Такъв е мащабът на проблемите, стоящи пред левите сили в света. Наша първа задача е да определим тези обществени условия, които правят възможно и необходимо раждането на новото общество.