Home За България
За България

Република България е държава в Югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от които 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав като Св. Анастасия, Белене, Св. Иван, Св. Петър и други. Със своите над 110 хил. км2 площ и 7,4 милиона души, България се подрежда на 102-ро и 96-то място съответно по площ и по население в света. По площ България е 11-а в ЕС и 15-а в цяла Европа.Територията на България е обитавана от най-ранните исторически епохи. Историческото наследство на страната е свързано с богатата култура на Древна Тракия. След разпадането на Римската империя, днешните български земи са включени във границите на Византия. През втората половина на 7в., на територията на днешна Североизточна България се заселват прабългарите. В съюз със славяните те образуват Българската държава, призната от Византия през 681г.  Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.      При хан Крум /803-814/ България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия Константинопол.     През 864 г., по време на управлението на княз Борис I /852-889/ българите приемат християнството като официална религия и България става една от най-старите християнски държави в Европа.     В края на 9в. братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука.Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската и на славянската култура. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни. И днес страни като Русия, Сърбия Украйна, Македония и Беларус използват кирилицата. По времето на Цар Симеон се установява “Златния век на българската култура”, а границите на страната достигат до Черно море, Бяло море и Егейско море.     През 1018 г., след продължителни войни България е покорена от Византия.     През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а столица става Търново.     Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян /1197-1207/, а по времето на цар Иван Асен Втори /1218 -1241/ Второто българско царство достига своя най-голям разцвет - установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата.     През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх.     През 1396 г. страната е покорена от Османската империя. През първите години на Османското владичество има единични опити за освобождение на България. По-късно  хайдушкото движение създава предпоставки за появата на Организирано националноосвободително движение. В началото на 18 в. започва българското Възраждане. Утвърждават се българската църква, просвета и култура. Началото на организираното националноосвободително движение за отхвърляне на османското господство се свързва с делото на Георги Сава Раковски /1821-1867/, Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски /1837-1873/,  Любен Каравелов /1834-1879/, Христо Ботев /1848-1876/. През 1876 г. избухва Априлското въстание - най-мащабният и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е потушено с нечувана жестокост, но поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот. През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война, българската държава е възстановена.Берлинският конгрес /1878 / разделя бившите български територии на три - Княжество България начело с княз, Източна Румелия с губернатор християнин, назначаван от султана и  Тракия и Македония, които остават под управлението на Османската империя. За първи княз на  княжество България е избран Александър І Батенберг.     През 1879 г. е приета първата конституция на България - една от най-демократичните за времето си. В протест на несправедливото решение на Берлинския конгрес /1878/ избухва Кресненско -Разложкото въстание /1878 -1879/, което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия.     За отвоюване свободата на Македония и Одринско през 1903 г. избухва Илинденско -Преображенското въстание. През 1908г. българският княз Фердинанд Сакс Кобурготски прокламира независимост от Турция и се провъзгласява за цар на Третото българско царство. България води победоносната Балканска война през 1912г. Заедно със Сърбия и Гърция България се бори за свободата на Тракия и Македония. Разногласията между бившите съюзници водят до Междусъюзническа война /1913/, в която България е победена. В резултат на тази война от нея се откъсват още територии, населени с българи. Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи голяма част от териториите си.     На 9 юни 1923 година с подкрепата на цар Борис ІІІ и с жадното очакване за връщане във властта от страна на буржоазните партии в България се извършва военен преврат. Фашизираната върхушка, олицетворена най-вече от проф. Александър Цанков и няколко военни знакови фигури като полк.Вълков упражнява властта. Законният министър-председател Александър Стамболийски е убит. Започва погром върху Земеделския съюз и Комунистическата партия. Фашисткото правителство, за да укрепи своите позиции подготвя удар срещу Комунистическата партия – Земеделския съюз е обезкървен и само комунистите остават сериозната сила в политическия живот на България, която може да застане насреща. На 23 септември 1923 г. България е разтърсена от въоръжено народно въстание против настъпващия варварски фашизъм, първото антифашистко въстание в Европа . Начело на това въстание стои Българската комунистическа партия в единодействие с оцелелите по места борчески ръководители и дейци на Българския земеделски народен съюз. Въстанието е жестоко потушено, като правителствени войски извършват масови изстъпления срещу част от мирното население във въстаналите райони. Жертвите надхвърлят 30 000 души     В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. През 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания, но българската армия не участва в сраженията на Източния фронт. Цар Борис III подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи.     След Втората световна война България попада в сферата на Съветското политическо и икономическо влияние. През 1946 г. България е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Всенародната победа на 9 септември 1944г. разкри пред страната ни нови, окъпани в слънчева светлина хоризонти. С невиждан до тогава размах и трудов ентусиазъм, под ръководството на Българската комунистическа партия, започна изграждането на социализма. Още през преходния период бяха национализирани частните предприятия – малки цехове и фабрики. На тяхно място извисиха снага съвременни заводи и мощни държавни комбинати. С бурен възход се разгърна тежкото машиностроене, химическата индустрия, сред стратегическите стожери на която бяха комбинатите във Враца, Димитровград, Видин, Кърджали. Мощни стоманодобивни предприятия извисиха снага за гордост на родината ни. Тяхната продукция задоволяваше не само нуждите на България, но и се подготвяше за износ в десетки страни по света. Сред тези предприятия беше Металургичния комбинат „Леонид Брежнев“ в Кремиковци.      За трудовия народ бяха изградени във всеки град жилищни комплекси, болници, училища, детски градини, построена беше модерна инфраструктура, където водоснабдяването, топлофикационните услуги и потреблението на електроенергия бяха на символични цени. В Козлодуй беше построена първата на Балканския полуостров атомна електроцентрала.     Разпокъсаното селско стопанство беше кооперирано в държавни земеделски стопанства. Благодарение на селскостопанските труженици и на висококвлифицираните специалисти, внедряващи нови технологии, земеделието и животновъдството ни се развиваха за високи добиви. Плодородната земя на Златна Добруджа например раждаше до 600кг от декар.      Неизменният спътник на частния капитализъм – безработицата, беше премахната напълно. Средното образование стана задължителна за всички образователна мярка. Тази високоразвита икономика, създавана от трудовия народ и за народа, се развиваше върху морални устои. Възпитавани бяха сред народа изконни нравствени добродетели, а човек за човека беше приятел и брат.     Същевременно вратите на предприятията и учрежденията бяха широко отворени за дипломираните специалисти и за всички трудещи се. Социалистическата планова икономика изгради новия съвременен облик на България. Производството изпод ръцете на работническата класа и трудовите селяни задоволяваше вътрешния пазар, а по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ част от продукцията ни задоволяваше потребностите на редица страни, с които поддържахме братски връзки. Поддържахме активен стокообмен и с много други страни по целия свят. Тази развита икономика позволяваше да се поддържа напълно безплатно образование и здравеопазване. Под ръководството на Българската комунистическа партия в годините на народна власт България оформи своя съвременен облик.      В края на 1989 г. започват демократичните промени в България. Провеждат се многопартийни избори. Приета е нова конституция. България поема пътя към демократическо развитие и пазарна икономика.Във външната си политика България се ориентира към сближаване с европейските структури. От 1991 г. е член на Съвета на Европа.През 2004 България става член на НАТО.През.1995 г. България подава молба за членство в Европейския съюз. През 1999 започват преговорите за рисъединяване..На 25 април 2005 В Люксембург е подписан Договорът за присъединяването на Република България към Европейския съюз.

Източници:

  1. http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0034&n=1&g
  2. http://bg.wikipedia.org/wiki
  3. http://stzagora.net/2013/09/26 - Трифон Митев