Home Печат на КПБ Работнически вестник Електронен вариант на РВ
Електронно издание на вестника

В обединението е нашата сила

Брой 18 (319) Година XV ISSN1312-0840

Ръководители на КПБ и ПБК се споразумяха двете партии да обединят силите си и да положат основите на автентичен ляв блок. На снимката: първият секретар на ЦК на КПБ Александър Паунов, представителите на секретариата Георги Ванев, Тинка Стоилкова и Стоян Савов и съпредседателите на ПБК Минчо Минчев, Пеню Костадинов и Нако Стефанов

В духа на решенията на Комунистическа партия на България и на Партия на българските комунисти в централата на КПБ се състоя среща на ръководствата на двете партии. Целта беше да се уточнят общите принципи и да се поставят конкретни задачи за пълно единодействие между двете политически партии, свързани с предстоящите догодина общински избори в страната. В изказванията на ръководителите беше изявено недвусмислено волята им за пълна съгласуваност по идеологическите въпроси, в областта на текущата политика и по основните организационно-техничеянс елементи. Лидерите бяха водени от назрялата необходимост за сплона левите политически сили в България.

Последна промяна от Понеделник, 24 Ноември 2014г. 08:21ч. Продължение...
 

Приказката за Илия

Брой 18 (319) Година XV ISSN1312-0840

И тъй, на 5 октомври герберите победиха. Първо на тях президентът следва да връчи мандат за съставяне на правителство. Но как с 84 депутати? При това един от тях, Цветан Цветанов, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи, е вече с ефективна присъда (4 години затвор) и с 3 висящи дела!...

В Древна Елада (VI век пр.н.е.) в обращение била люта клетва: „Боговете да изпълнят всичките ти желания”, тоест да видиш ти що за стока си. Бойко Борисов поиска победа и я получи. Сега? С тоя изборен резултат не би могъл да управлява от ден до пладне. А беше сигурен, че поне половината от 43-тия парламент ще е негова. Не би. „Калпавият мат`риал”, сиреч електоратът, за пореден път неприятно го изненада. Ама много неприятно!

Като не може, както иска, ще я кара, както намери. Готов е за премиер и на коалиционно правителство. Ще се жертва. Нали е за доброто на държавата. Дори няма да се кандидатира за президент през 2016 г. Склонен е да отстъпи и премиерското място, ако много настоятелно му го поискат. Е, всяко от заричанията му е предпоследно, но кой е без кусури!

Продължение...
 

Не продавай душата си на дявола!

Редица ефирни, печатни и електронни медии разпространиха като новина № 1твърдението на социологическата агенция „Меридиана“, че една трета от българите са готови да си продават гласовете на предстоящите избори.Поредното наглед статистическо сведение, пуснато да излети уж свободно и безпристрастно. Доколкото може да бъде свободен обаче литнал гълъб с вързан предварително крак за кафеза. Как би могло да се определи по друг начин такава статистическа информация, която посочва недвусмислено колко продажен е нашият народ, и то срещу няколко лева? Кого обслужва такова внушение, изпуснато от социологическа агенция, и то непосредствено преди избори, които са недвусмислено свидетелство за нашата национална отговорност пред парламентарни избори/ Очевидно е, че онези, които искат да ни изкарат зашеметени гълъби, връзвайки ни хитро примка, с нагла самонадеяност ни втълпяват чрез средствата за масова информация, че безапелационните победители ще бъдат напомпаните гербери, макар и вече с позавяхваща слава.

Продължение...
 

Зората на промяната

Какво жадуват хо­рата на труда у нас? Преди всичко по­добряване на качест­вото на живот, пови­шаване на доходите, работа, която ще оси­гури за всички досто­ен живот. И България да израсне като соци­ална страна – без за­редените с напреже­ние полюси между далаверите и спекула­циите на крадливите богати, от една стра­на, и полудяващите от бедност и глад, от друга страна. Крайно време е на­шите политици да по­работят за това, Бъл­гария да се превърне в нормална, цивили­зована държава и За­падна Европа да прес­тане да ни гледа с до­сада и с унизително пренебрежение. Предстоящите пар­ламентарни избори дават възможност за промяна. Четвърт век какви не политиче­ски лидери и партии се пръкваха на сцена­та и ни водеха из тъм­ните дебри в тунела на прехода. През това време още обеднях­ме, повече от милион сънародници замина­ха в чужбина, нацията оредя, сума селища обезлюдяха, а жаду­ваната промяна така и не ни озари. В навечерието на изборите се обърнах­ме към случайни ми­нувачи в София с въ­проса: Какво очаквате от наближаващите пар­ламентарни избори? Ето част от отгово­рите:

Ангел Димов, 45-годишен, безработен:

Да ви призная, не мис­ля, че и тези избори ще донесат някаква корен­на промяна на живота тук. Безработицата ед­ва ли ще намалее, а до­ходите ни сигурно няма да се повишат чувстви­телно. Който може, ще замине на Запад. Тези избори за мен ще бъ­дат трамплин за някои да затвърдят общест­веното и материалното си положение, а бед­ността ще си остане.

Маргарита Никодимова, 66-годишна, пенсионерка:

Не очаквам чудеса. Затова се колебая да­ли изобщо да гласу­вам. Не съм го правила 24 години и не съжаля­вам. Промяната, за коя­то говорите, не вярвам да се състои. България е обречена на мизерия. За това вина имат пре­ди всичко политиците, дето си избираме. Те си правят кариера, са­мопровъзгласяват се за елит, без да ги е еня накъде върви страната. Ние, пенсионерите, сме оставени на доизживя­ване. Подхвърлят ни пенсии, с които е невъз­можно да се свържат двата края. Това е тол­кова обидно и нехуман­но! И срам за цяла Ев­ропа. Живея с парите, които ми изпраща мо­ят син от Германия. Без тях – гладна смърт.

Продължение...
 


Страница 2 от 3