Предизборната сергия

Предизборната сергия се появи в политическия живот на страната през 1989 г. Новоизлюпилите се „демократи“ органи­зираха рок-концерти, за да наелектризират тъл­пата и след това с прег­ракнали гласове я при­зоваваха да гласуват за тях, защото те са но­сителите на свободата. После се разбра каква е тя. Вярно, даде се сво­бода на словото и пе­чата, и да се пътува по цял свят. Но в същото време освободиха хора­та, чрез изкуствено пре­дизвиканата инфлация, от парите им, а пътува­нето не е безплатно.

От какво още ги осво­бодиха? – От трудова заетост, от безплатно здравеопазване и об­разование, от евтина почивка, от възмож­ност безплатно да се занимават с култура и спорт, и от още много други неща, които по времето на социализма се наричаха социални придобивки. Освободи­ха се цените на стоките и услугите (това по-из­тънчено и наукообразно се нарича либерализа­ция), но не и на работ­ната сила. Заплатите и пенсиите от средство за задоволяване на ма­териалните и духовните потребности се превър­наха в подаяние за оце­ляване. Затова хората започнаха свободно да ровят в кофите за бок­лук и в сметищата. А в същото време лидерът на СДС Жельо Желев обявяваше, че в Бъл­гария ще се прилага шведският модел. Следващата фаза на обещанията беше в сферата на реформира­нето на държавната соб­ственост. Тогавашният старши асистент по по­литикономия Иван Кос­тов, като дойде на власт,`

приложи създаването на работническо-мениджър­ски дружества, които да придобият активите на предприятията и да гиуправляват. Скоро хора­та ги нарекоха разбой­ническо-ментарджийски дружества, защото чрез тях се съсипа индустри­ята и стотици хиляди ос­танаха без работа и пре­питание.

Другата идея беше на селяните да се вър­не земята, като се лик­видират кооперативните стопанст ва. Някои наис­тина си върнаха имотите, но други и досега водятдела за тях. Същевре­менно се разграби сел­скостопанската техника, инвентарът, добитъкът, а даже и постройките. Но­вите частни стопани за­почнаха да обработват земята си, както са го правели дедите им преди 100 и повече години – с рала и мотики, а реколта­та прибират със сърпове. Селата се обезлюдиха, а много от тях бяха заличе­ни от географската карта на страната. Този процес продължава и досега.

„Демократите“ обявиха държавата за лош стопа­нин и пристъпиха към то­тална приватизация с мо­тива, че новите българ­ски и най-вече чуждес­транните собственици ще модернизират техно­логията и техниката, като по този начин се повиши производителността на труда, а оттам и запла­щането. Така материал­ни активи за 29 млрд. лв. бяха разпродадени за 1,9млрд. Но не само че не се модернизираха техноло­гиите и техниката, но го­ляма част от предприяти­ята заработиха с намален капацитет, а много от тях бяха закрити.

После се появиха меси­ите. Първи в тази роля сеизяви Симеон Сакскобур­гготски. Той обяви, че за800 дни ще изведе Бъл­гария на пътя към благо­получието, т. е. страната и хората ще достигнат поне средноевропейския стандарт. Избиратели­те повярваха на „добрия цар“ и му гласуваха дове­рие. Тогавашният предсе­дател на КНСБ ЖелязкоХристов обаче му пода­ри часовник-датник, кой­то ще отброява тези 800 дни в обратна посока, т. е. да се вижда колко вре­ме остава до изпълнени­ето на обещанието. Ока­за се, че всичко това е поредната политическа шмекерия. Кобургът из­ползва властта, за да се сдобие с дворци и гори.

Следващият месия бе­ше Бойко Борисов. От по­жарникарче и телохрани­тел, Сакскобургготски го направи главен секретар на МВР и от тази пози­ция той си проправи път към мястото на столич­ния кмет, но явно това него задоволяваше. Съз­даде си партия и успя да омае избирателите, така че те му повярваха, като им обещаваше проспери­тет. Помете като лавина опонентите си и замал­ко на изборите през 2009 г. да получи абсолютномнозинство. Скоро оба­че се оказа, че той е са­мо поредният политиче­ски демагог. Някакви ма­гистрали и спортни зали се строяха, но всеобща стагнация разори дреб­ния и средния бизнес, замрази доходите и вло­ши социалната среда.

Сега сергиите отново се отварят. „Насам, наро­де!“, викат от всяка една от тях знайни и незнайни политици, а избирателят вече не знае на кого да се довери, защото мно­го пъти е лъган. Едно со­циологическо проучване показва, че на предсто­ящите избори ще гласу­ват около 35% от избира­телите. Според него оба­че всеки трети е готов да даде гласа си за този, който му плати 200 лв. Така че за 65% от имащи­те право на глас, който и да дойде на власт, се очертава да е нелегити­мен. Обществото отново ще се поляризира. А като се знае, че обещанията са само за предизборна употреба, вече почти ни­кой не вярва в изпълне­нието им. 

Чавдар ИЛИЕВ