Зората на промяната

Какво жадуват хо­рата на труда у нас? Преди всичко по­добряване на качест­вото на живот, пови­шаване на доходите, работа, която ще оси­гури за всички досто­ен живот. И България да израсне като соци­ална страна – без за­редените с напреже­ние полюси между далаверите и спекула­циите на крадливите богати, от една стра­на, и полудяващите от бедност и глад, от друга страна. Крайно време е на­шите политици да по­работят за това, Бъл­гария да се превърне в нормална, цивили­зована държава и За­падна Европа да прес­тане да ни гледа с до­сада и с унизително пренебрежение. Предстоящите пар­ламентарни избори дават възможност за промяна. Четвърт век какви не политиче­ски лидери и партии се пръкваха на сцена­та и ни водеха из тъм­ните дебри в тунела на прехода. През това време още обеднях­ме, повече от милион сънародници замина­ха в чужбина, нацията оредя, сума селища обезлюдяха, а жаду­ваната промяна така и не ни озари. В навечерието на изборите се обърнах­ме към случайни ми­нувачи в София с въ­проса: Какво очаквате от наближаващите пар­ламентарни избори? Ето част от отгово­рите:

Ангел Димов, 45-годишен, безработен:

Да ви призная, не мис­ля, че и тези избори ще донесат някаква корен­на промяна на живота тук. Безработицата ед­ва ли ще намалее, а до­ходите ни сигурно няма да се повишат чувстви­телно. Който може, ще замине на Запад. Тези избори за мен ще бъ­дат трамплин за някои да затвърдят общест­веното и материалното си положение, а бед­ността ще си остане.

Маргарита Никодимова, 66-годишна, пенсионерка:

Не очаквам чудеса. Затова се колебая да­ли изобщо да гласу­вам. Не съм го правила 24 години и не съжаля­вам. Промяната, за коя­то говорите, не вярвам да се състои. България е обречена на мизерия. За това вина имат пре­ди всичко политиците, дето си избираме. Те си правят кариера, са­мопровъзгласяват се за елит, без да ги е еня накъде върви страната. Ние, пенсионерите, сме оставени на доизживя­ване. Подхвърлят ни пенсии, с които е невъз­можно да се свържат двата края. Това е тол­кова обидно и нехуман­но! И срам за цяла Ев­ропа. Живея с парите, които ми изпраща мо­ят син от Германия. Без тях – гладна смърт.

Христо Миков, 52-годишен, охранител: 

Да, ще ида да гласувам, за лява България! Десните политици – от СДС преди и от ГЕРБ сега, работят за изгода на богаташите. А мно­зинството под тяхното диригентство страда. У нас е най-голямата бедност в цяла Евро­па. Дори страни извън Европейския съюз ка­то Сърбия и Македония имат по-висок жизнен стандарт. Ще гласувам за левите сили, макар че не съм доволен и от политиката на БСП. Тя не защитава достатъч­но бедните, не е докрай социална партия. Що се отнася до проекта АБВ, мисля, че той е ро­жба на политическите амбиции на Георги Пър­ванов, от което леви­цата само губи. Бълга­рия заслужава да има силна и обединена ко­мунистическа партия. Десните политици се стараят името „кому­нист“ да звучи като не­що срамно и лошо пред обществото. Просто се страхуват от комуни­стите. Само че на мен не ми пука какво мислят те, макар че по медиите денонощно изливат то­нове помия срещу кому­низма.

Николай Асенов, 25-годишен, работи в сферата на търговията:

Вярвам, че тук най­сетне ще настъпи про­мяна след тези избори. Иначе не бих останал тук. Ще гласувам, разбира се. Призовавам всеки да даде гласа си в името на промяната. За кого, това е личен избор, според убежде­нията. Гласуването би трябвало да бъде не само право, но и задъл­жение. Ние, българи­те, не сме достатъчно политичес ки активни, а недоволстваме. Нека се сърдим преди всичко на самите себе си.

Мария Василева, 47-годишна, безработна:

Какви са очакванията ми от предстоящите из­бори? Не мисля, че ще настъпи нещо ново. Тук просто много се краде. Както беше казал един журналист, тук всеки краде, стига да има въз­можност. За нас обаче пари няма! А някои си живеят доста охолно. А пари има, но не се раз­пределят справедливо. Затова ще гласувам за лявата партия. Убедена съм, само при комунизма е възможно истински справедливо разпреде­ление на благата, нор­мален човешки живот, безплатно образова­ние и здравеопазване. Помня времето на со­циализма. Тогава живо­тът имаше друг аромат. Безработицата – непо­зната. Хората бяха спо­койни и по-добри, общу­ването помежду им бе­ше естествено и по-сър­дечно, моралът – друг. Не съм черногледа, не гледам само назад, в миналото, но истината е, че България едва ли ще постигне скоро оно­ва, което беше. Днес за уважаван и силен се приема само който има пари. От нравстве­на гледна точка това е грубо и примитивно. Ще гласувам за лявото обе­динение, защото само оттам очаквам нещо до­бро и разумно.

Джони БЕЛОВ