Битка за оцеляване

Развълнуваното море от трудови хора, проявили неведнъж чувствителни сетива в борбата си за хляб и физическо оцеляване, са най-голямото богатство на всяка нация.

В нашия вековен календар има периоди на славни борби и изстрадани победи на работническата класа. Нейният съзидателен, градивен път минава не само през напрегнатия, вдъхновен за високи постижения труд на строителните площадки или в промишлените предприятия, но и през пламъците на непримиримата класова борба за социална справедливост и светло бъдеще на идните поколения. Хората на наемния труд са истинската движеща сила на историята, на човешкия прогрес, на възходящото хуманно и цивилизовано развитие.

 

През тази година световната икономическа криза развя на не една точка от нашата планета знамето на протеста. Хиляди неспокойни човешки същества излязоха на улиците, заляха площадите, за да изразят своя протест срещу все по-тревожно очертаващата се поляризация между богатството и бедността. Честните хора в Рим, Лондон, Брюксел, Париж, Атина и други столици протестираха срещу задълбочаващите се социални различия в съвременния свят на високи технологии, но и на нисък морал от страна на онези, които под прикритието на стопанска криза обсебват богатствата на човечеството, хвърляйки върху множеството тежката сянка на бедността и недоимъка.

Българската работническа класа и нашата прогресивна интелигенция крачат рамо до рамо в превратни и съдбоносни моменти от нашето историческо развитие. Те дадоха хиляди свидни жертви през годините на кървавото монархо-фашистко мракобесие. Тези жертви обаче не бяха напразни. Тяхната борба се увенча с победата на Народната революция на Девети септември 1944 г., за да се сбъднат пророческите слова на поета: „Септември ще бъде май!...“

Българските трудови сили бяха посветени през втората половина на XX век на градивен и мирен стопански възход, на социалистическо съзидание. България възкръсна за нов живот, в който човек за човека беше другар и брат. Представителите на едрия капитал на Запад ни гледаха изпод вежди, оголваха вълчи зъби, но бяха безпомощни пред този нечуван дотогава стопански и морален подем на социалистическата общност.

Това вдъхновено съзидание продължи до 10 ноември 1989 г. Оттогава вълчият свят на частния капитал разкъсва безнаказано снагата на народа.

България от развита икономически европейска страна се срина на дъното. Това предвещава дълги години на бедност, на заграбване на богатствата, натрупани през социалистическите десетилетия. Нечувана корупция и продажност, неефективно здравеопазване и образование. Като гъби никнат какви ли не форми на безработица. И мнозина от нас станаха излишни. В тази тъжна армия се вливат все нови и нови хора. Процесът очевидно ще продължи и догодина. Управляващите от ГЕРБ с несигурната си коалиционна подкрепа не предвиждат увеличаване на заплати и пенсии. Явно наболелият въпрос за увеличаване доходите на българските граждани не ги вълнува. Нито държавата, нито претенциозният ни частен бизнес, който взема, без да дава достатъчно, нито синдикатите са загрижени за съдбата на буквално чезнещия български народ.

Изминалата година беше брънка от студения наниз на така наречения „преходен период“, в който голяма част от нашето общество изгуби себе си в дебрите на бедността, но не и своята надежда за по-добър живот. И днес има надежда, надежда за всички отрудени и онеправдани. Тя се нарича Комунистическа партия на България. И през тази година нейните лидери и активисти работеха активно в парламента и в различни общински съвети в страната за социална справедливост, за единство на трудещите се, за намаляване пропастта между бедни и богати, за народно добруване.

Пътят е дълъг, предстои още много работа. Един от важните въпроси, който стои на дневен ред пред КПБ е за обединението на левите сили в България, за да бъде даден достоен отпор на грабителските посегателства на частния капитал. Кипи борбата – безкрайна и неуморна до победата на комунистическите идеали.Пожелаваме на хората с комунистически сърца и на всички честни трудещи се нови сили, за да продължат напред и през новата 2015 година с изострено чувство за социална справедливост. Кураж в битката за физическо оцеляване!

Йонко БОНОВ

Последна промяна от Понеделник, 08 Декември 2014г. 11:53ч.