Home Архив

ПЛЕНУМ НА ЦК НА КПБ - 25-26.06.2011

 

ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА РАБОТА НА ПАРТИЯТА

В УСЛОВИЯТА НА ПЕРМАНЕНТНА КРИЗА

НА КАПИТАЛА И ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ

ДОКЛАД НА СЕКРЕТАРЯ ПО ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ВЪПРОСИ др. ГЕОРГИ ВАНЕВ

 

Другарки и другари,

Задачата, която си поставяме на днешния пленум, е твърде сложна и обемиста по съдържание. Проблемите на деня се определят от обективния ход на развитието на социалните процеси у нас подвластни на действието на законите и закономерностите на капиталистическото общество. Искам да припомня, че само преди няколко години ние говорихме за това, че капиталистическите отношения у нас постепенно навлизат и обхващат всички брънки на нашето битие. Днес ние говорим за един завършен етап на пълно проникване на капиталистическите обществени отношения във всички сфери на нашия живот. Това ни дава възможност с „облекчение” да кажем, че „демократическия” преход у нас е завършил и ние най-после се намерихме на самото дъно на капиталистическия „рай”. Едва ли е необходимо да убеждаваме някого в тоталния срив обхванал всички сфери на обществото ни.  За нас, комунистите, тези резултати бяха предопределени и ние твърде обстоятелствено ги описахме в нашата Програма. Няма партия или политическа сила в България, която да не се оказа изненадана, стресирана и уплашена от последиците на финансовата и икономическа криза обхванала целия свят. „Вълшебниците”, опитвайки се наукообразно, да слугуват на затъналия до гуша капитал заливат ефира и цялото пропагандно пространство с опита да намерят свещения „философски камък”, с който да избавят неизличимите му заболявания.

Пред нас, комунистите, стои изключително отговорната задача – да покажем на обществото и преди всичко на тези, които нямат нищо друго вече освен двете си мазолести ръце, че изход има, че правда има, че целите които ние си поставяме са постижими, че е необходима борба. Няма друга политическа сила, освен нас комунистите, която да има в ръцете си мощното оръжие на марксизма, с което може и ще ликвидира пороците на капитала – изхвърляйки го на бунището на историята.

Знам, че в тази зала има и хора, които едва ли ще се съгласят с подобно твърдение. Затова сме се събрали тук, за да дискутираме честно и открито, защитавайки идеите, на които сме посветили живота си, идеите, които предстои да превърнем в реалност. Още в самото начало откривам тази страница от бъдещата дискусия, за да подчертая, че днес на този пленум, ние трябва да направим решителна крачка към промяна на стила и методите на работа в нашата партия, промяна, която трябва да постави нашата партия в обществото там, където й е мястото, там където трудещите се очакват да сме ние.

В рамките на ограниченото време, с което разполагаме, ще се опитам да спра вашето внимание на няколко основни въпроса:

- какво е нашето разбиране за новите тенденции в развитието на човечеството?

-  какви са реалностите в света и у нас в условията на предизвиканата в света криза?

-  какви са нашите комунистически позивни към обществото и за какво ние ще пледираме за предстоящите избори;

Въпросът за развитието на тенденциите на човечеството, на пръв поглед, изглежда, че стои извън темата, която ние си поставяме за разглеждане днес. Но тук му е мястото да посочим предупреждението, което ни прави В.И.Ленин, че този, който не реши общите проблеми на всяка крачка ще се спъва в решението на частните, т.е., ние трябва да имаме пред себе си общата картина на развитието на социалните процеси, използвайки метода на Маркс за абстракция от пряко заобикалящите ни проблеми, за да можем да откроим тенденциите и закономерностите. Конкретно, нашата задача е на основата на известните технологически изменения да построим общо възможно най-комплексен и преди всичко качествен, а не количествен модел на непосредственото развитие на човешкото общество. И на базата на проявените закономерности да направим изводи по възможност, преди всичко, практически отварящи ни предверието за варианти и решения необходими за нашите действия. Искам да подчертая, че така формулираните идеи, ние бихме могли да предложим за осъзнаване, както от отделните структури на обществото, чрез които те да приемат едни или други решения и в крайна сметка да ги превърнем в материална сила, която да води народа ни по пътя на неговото възходящо  развитие. В противовес на ширещата се повсеместно теза, че идеите в съвременното ни развитие губят своето значение, ние можем да твърдим обратното, че тяхната роля качествено нараства. В днешното общество, наричано популярно информационно, категорично можем да твърдим, че технологиите изменят характера на труда. Той придобива все повече творчески, все по-свободен характер. Ако по-рано при предишния начин на производство капиталистът владееше всички средства за производство, то с появяването на информационните технологии, работникът днес носи в главата си всички ключови средства за производство или принципиално изменяйки се съвременният труд променя и занимаващия се с него човек, по принцип променя всичко, което ние сме привикнали да считаме човешко. Начинът на живот, системата от ценности, начинът на мислене, всички тези константи в нашия живот, вече нямат никакъв шанс да останат неизменни. Днес можем да твърдим, че процесите на общественото развитие могат да бъдат формулирани в три основни групи.

Първата най-фундаментална и в най-малка степен зависеща от човека, обединява развитието на процеса на развитие, разпространение и взаимодействие на технологиите на производство и управление.

Втората група процеси на общественото развитие включва в себе си господстващите технологии, като лимитиращи политическата структура на обществото и преди всичко динамиката на основните групи капитали.

На трето място – в най-краткосрочен план, можем да посочим процесите с формирането и осъществяването на реалната икономическа политика на държавата. Всичките тези три елемента влияят и се нуждаят от анализ: на първо място по отношение на изменението на предмета на труда; след това на самия труд; след това на човека; и накрая изменение на човешкото общество като цяло.

Предмет на нашето обсъждане е също така и необратимия технологически разрив между развиващите се и развитите страни. Пред очите ни, числото на развитите страни все повече се съкращава, намираме се в период на застой на научно-техническия прогрес, който в крайна сметка ще доведе до свиване на търсенето в световен мащаб.

От особена важност за нас е промяната на социалната структура на обществото в резултат от развитието на технологиите, имайки предвид, че тя в своята същност е силно инерционна и не толкова гъвкава. Можем да твърдим, че  именно нейната устойчивост обяснява факта, че обновяването на социалните структури предизвикано от технологическия прогрес се осъществява като правило във формата на мощни революции. Можем определено да твърдим, че пръскащото се по шевовете капиталистическо общество в световен мащаб днес е силно повлияно и от масовото навлизане на информационните технологии. Нарастващото навлизане на новите технологии в техния съвременен вид предявяват и все нови и нови изисквания към системата за управление на обществото. Бързото изменение на базовите технологии разми структурата на неуспяващия да се пригоди към новите условия социум.

Промяната на социалната структура на обществото, благодарение на новия начин на производството прилаган днес, води до логичната мисъл, че обществото повече не може да продължава да се развива в тези рамки, които предлага съвременния капитализъм. Придобивайки все по-голяма автономност, участниците в обществения възпроизводствен процес получават ново качество, а именно неизбежността от колективен разум и колективно участие в създаването на блага. Много трудно днес производството може да бъде осъществявано и мотивирано единствено чрез определящата роля на капитала. В новите условия творческият труд предполага, преди всичко, обединение на базата на възможностите на индивидите за реализация и тяхното непрекъснато търсене на партньори за осъществяване на техните възможности и идеи. С други думи, съвременното технологично ниво предопределя формирането на самоуправляващи се социални звена за управление и реализация на производствения процес. Да, основният извод, който можем да направим, че новата ера на информационните технологии влиза в остър конфликт със сега съществуващите обществени капиталистически отношения. Информационните технологии доведоха и потребността от нов начин на управление на производствените процеси. Посредством тях, съвременните капиталови  пазари се развиват с невероятна скорост, което по същество ги превръща в неуправляеми, плод на което е и връхлетялата ни преди години финансова криза. От друга страна, тесните рамки на капиталистическото производство превърнаха финансовата криза в чисто икономическа. Скоростта на всички тези промени, за които говорим до тук и логичните изводи, които можем да направим е, че тази нова технологична революция ще даде тласък и то в обозримо време за крупните проблеми стоящи пред света като цяло. Наред с информационните технологии, като мощен лост за промяна на социалната система, можем да посочим и огромния пробив направен от човечеството в областта на овладяването на космическите технологии, на създаването на нови мощни енергетични системи, преди дни една новина, на която малцина обърнаха сериозно внимание завладя световния научен мир. В продължение не на части от секундата, а цели 16 минути беше получена и произведена антиматерия. За учените това е не по-малък скок в бъдещето, отколкото излизането на първия космически кораб в орбита около Земята. За какво ще бъдат използвани тези грандиозни открития – дали отново за въоръжение или унищожения или за целите на прогреса ще зависи единствено от това кой ще се разпорежда с тях – капитала в ръцете на малцина или човечеството като цяло. Досегашният опит с атомните бомби и атомната енергия като цяло не е окуражаващ. Както всички знаем, живеем под непрекъсната угроза от ядрено противопоставяне.

В заключение можем да кажем: назрели са предпоставките за радикална промяна на съществуващия начин на производство и социален строй.

Научните достижения в условията на капитала масово се прилагат и за прякото подчинение  и управление на огромни маси от хора. В науката те придобиха гласност чрез така наречените метатехнологии. Ще се опитаме съвсем накратко да дадем конкретен отговор на тази нова по същество опустошаваща човечеството практика на тези, които владеят капиталите. Конкретно – превратите в Тунис и Египет, масовите вълнения почти във всички арабски страни, въоръжените метежи и чуждестранна агресия в Либия, предизвика потребността от анализ на съотношението на вътрешните и външни фактори на създалата се криза. Несъмнено, първопричина за метежите и революциите, винаги трябва да се търси вътре в съответната държава. Особено при ситуации, когато народът не иска да живее по старому, а властта не може да управлява по новому. Това е класика и никой не може да я пренебрегне в своите действия.

И все пак, да проследим логично станалото. Най-напред всички средства за масова информация упорито внушаваха в съзнанието на хората, че едва ли не САЩ са жертва и че трябва да се съчувства именно на тях, а не на либийците загиващи под Натовските бомби. Преди да започне целия този цикъл на психическа обработка на световното мнение, платените глашатаи на капитала плашеха света с Техеран и възможността той да добие и използва своето атомно оръжие. Сега, като че ли всички забравиха за това. Нека подчертаем и факта, че всички съборени режими в Близкия изток и Северна Африка по същество бяха верни американски васали. Защо тогава Щатите и техните съюзници от Европа отидоха на този ход, в който и до днес гинат стотици хора всеки ден? Нека ви припомня думите на американския президент Обама, носител на Нобеловата премия за мир, че американците не виждат никакво противоречие в това да бъдеш миротворец и да заповядваш бомбардировки. Да! Тук трябва и друго да подчертаем, че използването на метатехнологии от американците са пряко свързани и с Държавния департамент на Щатите, а също така и с редица „активисти” в Тунис и Египет, които по странно стечение на обстоятелствата са преминали още през август м.г. своята подготовка в съответните школи за реагиране в подобни ситуации. Придоби гласност и това, че още през август м.г. е направен секретен анализ за възможността от революции в Арабския свят и че именно тогава е взет курс за осъществяването на този процес. С други думи, можем да кажем категорично, че акциите в тези страни са продукт на блестящо организирана информационна кампания. Америка първа от всички държави осъзна мощта на информацията и първа овладя изкуството да я използват за война. Нито една друга страна не е в състояние да провежда масирани информационни операции на глобален уровен. Първенството на          САЩ в тази област им дава огромни преимущества, но в същото време разкрива и тяхната същност. Можем да твърдим, че американците преди всички разбраха, че натрупаните в света проблеми неизбежно ще доведат до революции. Затова, те съвсем съзнателно отидоха на тази крачка, за да превърнат в контролируем този бременен с революции регион на света. Целта е ясна – те се стремят да получат в крайна сметка още по-управляем, но стабилен квазидемократичен регион. Забележете, тези революции се проведоха при пълно отсъствие на социално-икономически искания и политически такива от въстаналите маси. Те преминаваха под лозунгите „Върви си, дошъл си ни до гуша!”Всичко останало остава на втори план, като все още няма и помен от проблема, който е единствено решаващ проблемите на хората, а именно за класовото разслоение и потребността от класова борба. По такъв начин, резултатът е  - нови уж демократически режими, неустойчиви, значително по-слаби от авторитарните, които могат да бъдат управлявани във всеки момент в каквато посока пожелае международния капитал. А това ще позволи от своя страна да се подберат хора, което ще даде неограничени възможности за контрол над тръбопроводите и безпрепятственото им изсмукване от международния капитал. Така се реализира възникналата и въведена вече в практика теория на хаоса, която съдържа в себе си:

-отказ от традиционното възприемане на света като линейно детерминиран процес; т.е. отказ от признаването  обективността на обществените закони;

-светът е сложна динамична система състояща се от нации, религии и т.н., които от своя страна са също сложни динамични процеси;

-динамичните системи никога не достигат равновесие;

По този начин, САЩ се стремят към активни изменения в обществата намиращи се в криза и се опитват да ги управляват на базата на псевдостабилност. Нека не забравяме и факта, че самите САЩ потребяват в пъти повече, отколкото произвеждат и на тази база, тяхното общо благо силно се разминава с това на другите държави и народи. Разчетът е ясен: придобивайки абсолютно превъзходство над всички държави в икономическо и информационно отношение, имайки преимуществото на първия ход, те могат да задават правилата на играта и винаги да се оказват най-важния, печеливш от създадените кризи.

Безспорно, изреждайки тези мисли стигаме до парадокса, че всичко като че ли е решено и няма абсолютно никакви възможности за народите да изправят глава и да се борят за своята истинска свобода. Едва ли това е така. Искам да спомена и друг един факт, че във всички тези страни, които пострадаха в инвазията на световния капитал, като че ли на другия ден, по нашата електронна поща, ние започнахме да получаваме сведения за възстановяване на комунистическите партии в Тунис, Египет и редица други африкански държави.

С риск да оттекча аудиторията ще кажа още няколко думи: на 12 юни, г-жа Клинтън предупреди Африка за опасността от китайски колониализъм. Те, властелините на света, се стресираха от факта, че дяловото участие от инвестициите на Китай в Африка през последните години е многократно по-голямо от това на Щатите. И боже опази, енергоизточниците от Африка вместо посока Щатите, могат да потеглят към Китай. И веднага, секретните служби започнаха да разпространяват версията за това, че и Вашингтон и Пекин разглеждат всемирната връзка носена от електронните медии, като нов вид оръжие. Първи започнаха да говорят за това американците, които заявиха, че интернет атаките могат да представляват за Щатите не по-малка угроза, отколкото войските на евентуално враждебна държава. Това стана след като хакери нападнаха военната корпорация „Локхит-Мартин”- един от най-големите доставчици на оръжие за Пентагона. Това показва, че Америка също не е застрахована от вируси от такъв тип. И Американците побързаха да заявят, че не изключват да бомбардират с ракети мрежовите диверсанти. В отговор на това и китайските военни специалисти публикуваха своя концепция за интернет-войни, които ще подменят традиционните и обвиниха в разработките на тези зловещи планове Америка. Академията на военните науки на Китай свързват последните събития в Арабските страни с фактическото начало на тази епоха. Те заявиха: „Във времето, когато ядрената война беше стратегия на индустриалното общество, интернет-войната става продукт на информационното общество”. Ето пред какви реалии ни изправя проблемът с бързото нахлуване на новите информационни технологии и важността, които придобиват те в нашата идеологическа работа.

Това поставя пред нас като партия две основни задачи: първата,  е свързана с това, че всеки един от нас трябва да осъзнае потребността от овладяването на този нов вид оръжие, който и ние трябва да използваме рационално в своята работа, за да можем ежеминутно, ежечасно да контактуваме с хората и да поднасяме великите идеи на марксизма-ленинизма. Искам да обявя тук пред пленума, че партията ни разполага с нов сайт, който с общи усилия, ние сме длъжни да превърнем в мощно оръжие в отстояването на нашите идеи и разпространяването им сред трудещите се. На второ място, налага се извода, че основният лозунг, който трябва да отстояваме на този етап, това е борбата за единение на левите сили от целия свят и борбата за мир.

Ние трябва да отстоим на хитруванията на международния капитал и на техния тотален натиск с презумцията, че добре разбираме техните ходове и че няма да допуснем в нашата страна да се ширят националното противопоставяне и верската омраза. Тези два фактора най-плътно замъгляват съзнанието на хората и ги отвличат от същинската форма на борба, а именно класовата борба.

Преминавайки към втория основен въпрос от нашия доклад, а именно какви са реалностите в света и у нас в условията на предизвиканата финансова и икономическа  криза?

Можем да твърдим, че политическата нестабилност в Близкия Изток ще се разпространи и в други държави. Съществува реална възможност, вълненията в този регион да се разпространят, дестабилизирайки Бахрейн, Алжир, Оман, Йорадния, Йемен, а дори и Саудитска Арабия. Всичко това ще доведе до свиване на добива на енергоизточници и може да се стигне до превантивно запасяване с нефт от инвеститорите и крайните потребители. А всички добре знаем, че увеличението на цената на черното злато е свързано с поскъпването на другите суровини, особено на храните, което ще доведе до редица нежелани последици и до сериозни граждански вълнения. Ще се увеличи инфлационния натиск във вече прегряващите развиващи се пазари, където цените на петрола и храните формират до две трети потребителската кошница, както и между впрочем е и у нас. Като се има предвид слабото търсене и бавния растеж в развитите страни могат да се очакват само минимални ефекти върху общото ниво на потребителските цени, но не и така наречената същинска инфлация. Това предполага, че и развитите икономики няма да се развиват невредими. Логично глобалният растеж ще се забави, а инфлацията ще нарасне. Нестабилните политически промени свързани с тези процеси могат да предизвикат сериозни социални вълнения - граждански войни, превръщайки икономическата криза в политическа. Тези процеси определят и новите политически ходове на силите в света. Вече сме свидетели на формиращите се глобални политически обединения противостоящи едни на други. От една страна това е така наречената формация от държави БРИК, от друга страна това са Щатите и нейните сателити, от трета страна – сериозно боледуващия по настоящем Европейски съюз. Ще цитирам само един факт, който силно трябва да ни обезпокои. Към февруари тази година в условията на криза светът продаде оръжие за 401 млр.долара.

Цитираните до тук факти не могат да ни изненадат. В нашата Програма, приета на VІ конгрес през 2003 г, ние сме записали: „Неравномерното развитие на капитала и в наши дни демонстрира огромните различия на империалистическите интереси и противопоставянето им…глобализацията предполага и създаването на единен пазар, а този пазар по принцип е неделим. Тази неделимост е в основата на бъдещия разрив и явна война между изявяващите се като властелини на света.”

Прогнозирането хода на събитията в световен мащаб е изключително сложна задача, но методологията на марксизма, както доказва и цитираното по-горе от нашата Програма прави твърде предвидими очакваните събития.

Как всичко това рефлектира у нас? Страната ни се намира на дъното на все по-задълбочаващата се криза. Можем да кажем, че тя вече е обща криза обхващаща икономиката, политиката и идеологията. Ще си позволя да цитирам някои данни: за една година – изминалата 2010 г – работещите у нас намаляха със 106 хиляди. Това е по официални данни. Значително по-висок е този показател в реалност. Днес всеки пети българин преживява с по 5 лв. на ден. 6% от българите са с месечен доход под 100 лв., повечето от тях са висшисти. От близо две години управление на ГЕРБ инфлацията у нас е средно 18%. Машиностроенето, химията, строителството са в пълен крах, което доведе до обезлюдяването на цели региони в нашата страна и непрекъснатия поток от хора принудени да търсят препитание в чужбина, превръщайки се в пълни пролетарии, роби на богатите страни. В колапс се намира и селското ни стопанство. Днес България внася 84% от месото и месните продукти, 78% от зеленчуците, 77% от плодовете, 66% от рибата и рибните продукти. Тенденцията се засилва. Ще цитираме една съпоставка за произведеното през 2009 г в сравнение с 2004 г., т.е. в рамките на около 5 години. Производството на лук е намаляло 5.4 пъти, на зеле – 3 пъти, на картофи 2.5 пъти, на домати – 2.3 пъти, пипер – с 43%, на плодовете – с 37%. Представете си каква би била съпоставката, ако имаме възможност да я направим с 1989 г. Всичко това показва сгромолясване, а не свиване на икономиката. В условията на буржоазната демокрация в България се закриха над 2 хиляди училища, съкратени са десетки хиляди учители. Детските ясли в България за периода от 1990 г.до 2010 г. са намалели от 1151 до 637, останалите бяха превърнати в офиси, магазини, продадени на безценица, напълно запуснати.

Населението на България изчезва с най-високата скорост от всички държави в Европейския съюз. Това са прогнозите на Евростат. България е шампионка по изчезващите нации в Европа, защото най-голямо намаление на населението се очаква у нас – минус 27%.  С други думи, ние можем да бъдем докарани до положението да загубим съществуващия генофонд на нацията.

Лечението на българина стана непоносимо скъпо. Здравеопазването, наречено в нашата Програма – здравеотнемане, превърнато в търговско тържище, значително подпомага този процес. Тенденцията за ликвидиране на народа ни се оказа твърде трайна. Безспорно всичко това неминуемо ще доведе до съответна реакция. Нека не забравяме, че само за последните две години гладът породи бунтове в повече от 30 страни в света. Едва ли, нашият народ, въпреки огромната си търпимост, ще устои на натиска на корпоративния капитал у нас, без да предизвика съответната реакция.

Как, с какви сили и в какви направления, ние комунистите можем да предложим алтернатива на обществото, която да се окаже спасителна за народа  и страната ни?

Ето в такава обстановка, ние отиваме към предстоящите президентски и избори за местна власт. В условията на буржоазната демокрация, ние отново сме изправени пред дилемата, която изключително добре е формулирал Маркс: „Когато нямащия става законодател за имащия”. С други думи, ние отново сме принудени в условията на ширещата се корупция да изберем тези, които ще ни управляват в следващия период и най-вероятно това ще бъдат тези, които обслужват интересите на едрия капитал у нас.

Как статистиката се отнася към този проблем? Сега 78% от общия брой на влоговете на населението в страната са до 1000 лв. В тях са съсредоточени 1 046 милиона лева или средно по 108 лв.на човек. В същото време 454 милионери в България притежават 1 172 милиона лева. Такава диференциация никога не е съществувала у нас. Или Законът за абсолютното обедняване на народа в условията на капитализма, формулиран от Маркс е приведен в пълно съответствие у нас. Добре разбираме, че борбата, която ние ще водим на тези избори е крайно неравностойна и все пак, алегорично казаното в библейската притча, ще се сбъдне. Голиат ще бъде поразен от Давид. Въпросът е как? Това ни кара да разсъждаваме в духа на Марксизма и неговата победоносна теория. Преди да навлезем в конкретните позивни, които ние трябва да излъчим през този етап към обществото, ми се иска да припомня, че социализма, като творение на човешкия гений, продължава да завоюва огромни успехи тогава, когато в страните на капитала наблюдаваме неистови гърчове, зловещи послания и реки от кръвопролития. Ще ви припомня само за крупните успехи, които постигат страните на социализма – Виетнам, Китай и всички борещи се за независимост от международния капитал. Много от комунистическите партии в света поставят вече на дневен ред проблема за построяването на нов тип общество, а именно – социалистическо. Най-ярък пример, за нас в това отношение, е дейността на Гръцката комунистическа партия, която успя с правилна стратегия и тактика да вдигне гръцкия народ и да го постави в положението на ярък борец за социалистическите начала.

Ще си позволя да цитирам призива на Гръцката комунистическа партия при организирането на масовите протести в Гърция: „Капиталистическата собственост на средствата за производство и земята не дава на работническата класа и народните слоеве да се възползват от произведените богатства за удовлетворяване на своите потребности. Затова всяко предприятие, всяко работно място, нивите, пристанищата, аерогарите, болниците, населените квартали, учебните заведения трябва да се превърнат в крепости на непримирима борба против капитала и неговите партии за превръщането на средствата за производство в обществена собственост. Ние призоваваме към сплотяване, към повишаване организираността на народа, за да може бойното участие на масите да помогне за изменение баланса на силите. Навсякъде е необходима борба за защита на безработните, младите работници, учещите се, бедните семейства. Борба за радикално събаряне на съществуващия строй”.

Едва ли някой в тази зала не би подкрепил тези призиви. Бедата е в това, че ние все още нямаме тази настройка. В същото време предизборната борба предполага прекрасни условия за разпространение на нашите идеи и постигането на подем на комунистическата дейност във всички направления. Време е да се отърсим от парализата и сковаващия страх, обсебили огромна част от нашето общество, а нека си кажем честно и не малко от партийните ни членове. „Преклонената главичка- казва народа- сабя не я сече”.

Но търпението си има граници и по наша преценка тази граница е вече достигната. Дилемата за хората е както казваше Георги Димитров да бъде или чук или наковалня. Ние, като партия, имаме отговорната задача да се превърнем в реален авангард на класата, нейният преден съзнателен отряд. Досега хората ни възприемаха и продължават да ни възприемат като частица от народа, която олицетворява социализма, в който живяхме преди 20 години. Явно е, че ние трябва да променим това становище и да кажем открито, че ние не се отказваме от нищо позитивно постигнато през онзи период, но и категорично да заявим, че директно отхвърляме тогавашните действия, които бяха в пряк разрез с устоите на автентичния марксизъм. В Програмата този момент ние сме го обяснили твърде обстоятелствено. Но този момент не е поставен на дискусия в нашата партия. Затова, когато днес поставяме основния въпрос какво да се прави, дискусията става наложителна.

Да започнем с това, че се появява необходимост от нова система на управление на общите проблеми на обществото. Каква да бъде тя и за какъв социализъм сме ние. На времето Маркс формулира едно от понятията за разбиранията на комунизма като общество на свободните производители. Постигането същността на това понятие е възможно единствено чрез формите на народното самоуправление, т.е не самоуправление на представителната демокрация, а самоуправление базираща се на пряката демокрация. Това е първият въпрос, който поставяме на дискусия днес. Малцина знаят, че понятието комунизъм произтича от същностната характеристика на понятието община. Между впрочем комуна в буквален превод на български означава община. Затова на първо място, което е пряко свързано с провеждането на местните избори, които предстоят е и това ние да разгледаме съвременната община и възможностите за нейното преобразуване във вида, в който тя най-плътно ще отговоря на интересите на народа. Както е записано в нашата Програма, „общините са исторически обособили се средища на хора, които в умален вид притежават цялата съвкупност от противоречия в обществото. Тяхното преодоляване до голяма степен характеризира възможностите за извличане на опит, който може да служи като модел за решаване на проблемите на цялото общество”.

Сегашната община е база за реализация на представителната демокрация, което я превръща в грубо оръдие за провеждане на централизираната политика в омекотител на напрежението, който може да се прояви към центъра на властта. С други думи – общината днес съществува като администрация подвластна на интересите на капитала. Тази истина за всички тук е очевадна. Съвременните управници не се спират пред нищо- купуване на гласове, манипулиране на изборните резултати, поругаване на народния вот само и само общината да играе ролята на донор за бездънните кесии на все по-забогатяващата част от обществото. Нека не се заблуждаваме, че каквато и окраска да носи местния парламент, той служи единствено за задоволяване интересите на капитала, независимо с каква боя е намазано.

За каква община пледираме ние комунистите? Преди всичко за община съзидана на принципа на единението на самоуправляващите се общности населяващи територията на тази община, т.е. стремежът е към максимално достигане на условията, при които се реализира пряката демокрация. Нека предварително да подчертаем, че в съвременните условия, в условията на информационната епоха осъществяването на допира до мнението на всеки един човек от общината по всяко време на денонощието е напълно постижимо. В това отношение опитът на една от най-силно развитите страни в света – Швейцария, отдавна вече е потвърдил такава възможност. На второ място, елементарната логика подсказва, че администрацията, която да управлява проблемите в общината  на този етап не може да бъде пренебрегната. Но когато ние говорим за администрация на община, съзидана на основите на самоуправляващите се общности, такава каквато ние комунистите искаме, то тази администрация се явява пряк пълномощник на същите самоуправляващи се общности, т.е. пирамидата се обръща с главата надолу. Бюрократът –чиновник става напълно зависим от същите тези  самоуправляващи се общности. Така веднъж завинаги ще изчезнат противоречията изявяващи се във факта, че чиновникът днес в кметството или общината се държи с гражданите като всевластен господар, от който всички трябва да треперят. В условията, които ние предлагаме ще се постига точно обратния ефект. Гражданинът е този, пред който ще трепери администрацията. Най-вероятно целият този казус бихме могли да разберем по време на дискусията, която ще се разгърне.

Сега е време да спрем на втория момент – какво представляват самоуправляващите се общности? Самоуправлението, ние трябва да го разглеждаме, преди всичко, като самоорганизация на социалните структури на обществото или както Маркс ги наричаше „Асоциации”, т.е става дума за управление на обществото на всички нива на основата на свободно и доброволно обединение на хората в доброволни работещи асоциации. Именно такива асоциации ще дадат да се преодолее отчуждението от управлението  на обществото и икономиката от трудещите се. Става дума за самоуправляващи се асоциации – производствени, териториални, научни, културни , екологични и т.н., основани и действащи на базата на обществената собственост. По такъв начин и само така могат да бъдат напълно ликвидирани експлоатацията, подтисничеството и неравенството в обществото.

Ще отклоня за малко вашето внимание, за да дам пример, който вече повече от десетилетие е реализиран от Китайската комунистическа партия: земята в Китай в огромната си част е разпределена на самоуправляващи се общности съществуващи в твърде голямо многообразие. Като се започне от асоциирани селяни за производство на определен вид култура, родови обединения и производители, за които това е дейност допълнителна към основното им занимание. Но отново обединени на основата на самоуправлението. Така в съвсем кратък исторически период, Китай изхранва не само своето население, но вече е и един от най-големите износители на храни в света. А както знаем Китай  е многомилиардна държава. Същият подход китайските другари прилагат и в много сфери на промишлеността. Докато ние, като част от прехваления капиталистически свят сме затънали в разруха и мизерия, то приръстта на китайската икономика достига 11-12% годишно. Посочвам този пример, за да покажа огромните възможности и предимства на социализма пред задъхващия се от кризи капитал. Изводът, който можем да направим на базата на така кратко представената идея за преобразуване  на производствения процес е, че ние твърдо сме за пряка демокрация на основата на самоуправление изградено върху обществената собственост.

На следващо място, логиката на разсъждение ни препраща и по-нагоре към държавното управление, докато все още съществува тази институция, тъй като в исторически план тя е обречена. Става дума за Парламента като неотменна част на сега съществуваща демокрация. Двадесет годишния опит в това направление ни показа несъстоятелността на този наш най-висш орган на управление и законодателство в страната. Ние предлагаме друг вид Парламент – вместо делегираните за определен период депутати, които в никакъв случай не могат да отговорят на изискването за всестранна компетентност и в крайна сметка се оказват лобисти на един или друг вид капитал, достигаме понякога до парадокс, когато виртуозната преводачка може да бъде издигната до министър на външните работи, или пък сервитьорката решаваща проблемите на енергетиката в Парламента, или пък преподавателя по физическо възпитание, преминал през Парламента и решаващ съдбините на сигурността на България. Когото и да вземеш за пример в днешния Парламент, трудно би намерил  личност, която отговорно, компетентно би могла да отговори за действията си пред своите избиратели. Да такъв орган ще бъде необходим и за в бъдеще. Но той би могъл да бъде изграден от излъчените от самоуправляващи се общности представители по конкретните проблеми занимаващи обществото в дневния ред на Парламента и да бъдат излъчени най-подготвените кадри от тях. Такъв подход ще гарантира компетентност и правилност на решенията. Разбира се, за беда на капитала ще изчезне възможността за лобизъм.

Да вземем и друг орган за управление на държавата. Категорично можем да заявим, че Министерският съвет трябва да бъде превърнат от  административно бюрократичен орган в орган подчинен на самоуправляващи се общности. Нека се вгледаме в сега съществуващия парадокс. Участваме в избори, избираме кметове, общински съвети, а Министерския съвет се назначава от протежетата на капитала, избрани в Парламента. Далеч, далеч в съзнанието на хората, като управляваща структура мержелее обединението на общините в България, което по същество би могло да изразява истинските щения на народа. Безспорно при такова преструктуриране на властта, наложително ще стане широкото прилагане на общественото начало в тяхната дейност.

Безспорен е факта, че без създаването на условия за бърз и възходящ производствен процес всякакви форми на управление стават безсмислени. Затова на мен ми се иска да споделя и някои виждания в това направление.

След рухването на социалистическия лагер, ние се оказахме в незавидно положение, като държава и като народ. Изключването ни от всички сфери на международното разделение на труда доведе до пълна разруха и ликвидиране на производствените мощности изградени по времето на социализма. Като паметници на връхлетялата ни чума на капитала, бездиханно днес стърчат огромните строежи на социалистическото изграждане. Ликвидирани бяха металургията, рудодобива, машиностроенето, електрониката, каростроенето, т.е. всичко, където ние бяхме създали производство на световно ниво. Не простиха и на гиганта Булгартабак, изхранващ голяма част от населението на България. Има ли изход от това положение? Безпомощно вдигат ръце сега управляващите и търсят причината навсякъде другаде, но не и в себе си. Можем ли отново като народ да заемем достойно място в международния възпроизводствен процес? Можем, пътят ще бъде труден. Нека не забравяме, че България многократно като птицата Феникс се е изправяла от пепелта и здраво е стъпвала на своите нозе. Реализацията в тази посока, обаче не търпи алтернатива. Тя може да бъде постигната с много усилия и единствено чрез колективния ум и усилия на целия народ. Както винаги сме заявявали, ние комунистите знаем пътя. Правили сме го и пак ще го направим. Няма друго начало в този възстановителен процес, освен началото да бъде положено в областта на селското стопанство. Днес българското селско стопанство е в колапс. Данни за реалното състояние ние дадохме в началото на доклада. Сега можем да кажем само, че бихме могли да използваме китайския опит, отчитайки особеностите на нашата страна за излизането от тежкото положение. Категорично трябва да отхвърлим тезата и практиката за арендната форма на обработка на земята. Благодарение на нея, като властваща форма на работа в тази област, днес повече от половината от плодородната българска земя пустее. Наложено е монокултурно земеделие – произвежда се основно пшеница, слънчоглед и рапица. Такъв тип производство без съответния сеитбооборот тотално унищожава българската земя, а нейната рекултивация продължава столетие, т.е това е дар, който ако ние унищожим няма да оставим нищо за нашите поколения и земята рай ще бъде превърната в пустош. Безразсъдството трябва да има край. Новите форми на обработка на българската земя изключват възможността да съхраним и българското село в този вид, в който се намира в момента. Няма развита страна по света, в която хората занимаващи се със земеделие да надвишават повече от 5-6% от населението на една страна. Явно е, че столетия изграждани наши селца в близост до нивичките изхранващи населението, вече са неприспособими към този начин на производство. Безспорно изход има и в това направление. Дали със своя компютър ще работиш на пъпа на София или в с. Долно Уйно в Кюстендилско, няма вече никакво значение, тъй като ползвателите на този вид труд, които ще заемат по-голяма част в бъдеще в нашето общество ще се нуждаят повече от въздух и природа. Създаденият от селското стопанство продукт чрез самоуправляващите се общности няма да се получава в хаотичния вид съществуващ сега в условията на пазарна икономика. На регионално и национално ниво могат да бъдат изграждани планове съобразени с климатични и плодородни условия на определени райони, които да обезпечават най-ефективното добиване на продукцията. По такъв начин запазвайки многообразието и най-пълноценното задоволяване нуждите на хората, ние ще създадем условия за икономично и многократно по-доходоносно земеделие. В тази зала има по-големи експерти от мен в това направление и аз оставям на тях да разсъждават и конкретизират нашите виждания в тази област.

Съвременното земеделие от своя страна се нуждае от съответната техника, за да бъде по-производително. Благодарение на новите демократични процеси у нас, България няма днес нито едно предприятие, което да е в състояние да произведе една топлийка, камо ли лемеж.

Възроденото селско стопанство ще създаде и възможността за постепенно възстановяване инфраструктурата на промишленото производство. Самоуправляващите се колективи ще бъдат неразривно свързани от веригите на технологичния процес, които ще преминат през възстановяването на леката промишленост и отраслите на тежката промишленост възможно за осъществяване у нас. Ето такава е логиката на възстановяването, но тя не се състои само в получаването  на материални блага. Необходимо е да се развиват образованието, науката, а всичко това означава отделяне от финансовия резултат на производствените мощности на село и промишлеността за тяхното развитие.

Образованието трябва да го разглеждаме като функция на производствения процес, което означава, че то също подлежи на планиране, съобразно обективните потребности на обществото, а те силно нарастват с всеки изминал ден. Така се ликвидира хаоса съществуващ  сега в образователната система. Хиляди деца и младежи днес се учат, а в утрешния ден отиват в шаренгата на безработните. Спомнете си в началото на доклада, когато цитирахме теорията на хаоса. Всичко това се ликвидира с един замах в условията на социализма, който предлагаме ние. Искам да подчертая още една потребност в това отношение, че базата на обучение на младото поколение трябва да бъде изключително широка и да създава възможности за реализация в много направления на съвременния живот.

Самоуправляващите се производствени асоциации ще трябва да поемат и бремето на културата, без която обществото се превръща в общество на лумпени, привличано само от най-ниските страсти на човека. По тези въпроси класиците на комунизма са имали спорове още в самото създаване и зараждане на идеята. Искам да ви припомня за основния спор между Маркс и Ласал, като Ласал отстоява идеята работникът да получава пълния продукт от своята дейност. В критика на „Готската програма”, Маркс разбива на пух и прах тези съждения, като посочва, че развитието на обществото е възможно само тогава, когато благата се разпределят съгласно човешките потребности- потребностите на обществото.

Днес животът у нас е труден, но не дай си боже да заболееш. Търговската мафия, наречена здравеопазване те прегръща със своите хиляди пипала и изсмуква до край жизнените сокове. В условията, които ние предлагаме за развитието на социализма у нас, здравните самоуправляващи се общности ще работят на твърд граждански договор с тези производствени и териториални общности и ще обслужват техните интереси на принципа – колкото по-добро е здравословното състояние на хората, толкова по-добро ще е заплащането на медицинските работници.

Нещо, което може да се види твърде непривично за голяма част от аудиторията, но пенсионното дело не може да съществува в сегашния си вид, в който съществува сега. Дали един представител на самоуправляващите се общности е годен за работа или  трябва да бъде пратен в продължителен отдих ще го решава самоуправляващата се общност, а не закона. По този начин, хората на възраст непрекъснато ще се чувстват част от тази общност и по-силно ще дават своя труд за общото благо.

Националната сигурност и безопасността също са елемент, който в тези нови условия, които ние предлагаме ще се превърнат в общонародно дело и от органи за депресия те ще се превърнат в органи на самите самоуправляващи се колективи.

Припомням ви някои щрихи в практико - приложен стил от Програмата на нашата партия, които ние досега не сме обсъждали. Именно днес се появява потребността от творчество на масите, което в направленията, които ние сочим би могло да съзида обществото на свободата, равенството и братството.

Предлагам, след проведената днес дискусия, повдигнатите тези обогатени с вашите предложения, становища и мнения да станат основа на нашата пропаганда в предстоящата предизборна кампания. Задачата ни е тези идеи да отекнат в сърцата на трудовите хора.

Тук му е мястото да отчетем и оценим възможностите на органа на нашата партия в.Работнически вестник. Най-правдивата оценка за него биха дали читателите и преди всичко вие, които сте основния фактор за неговото разпространение. Очакваме вашите критични  бележки и предложения за неговото обогатяване. Ние като издатели можем да кажем само това, че се стремим в максимална степен да обобщим и поднесем на четящата го аудитория нашето виждане, комунистическото виждане за събитията и процесите протичащи в нашата страна. Фактът, че ние излизаме два пъти в месеца, не ни дава възможност да бъдем в достатъчна степен  актуални в пресяване на ежедневната информация, но въпреки това аз като главен редактор на вестника мога да кажа, че разполагаме с великолепен екип от автори, журналисти – майстори в своето дело, които правят всичко посилно, за да можем ние като орган на партията да поднесем неподправената истина за всичко случило се у нас и в чужбина. Предстои, във връзка с обсъжданите днес задачи, вестникът да бъде изцяло пренастроен през следващия период, да се превърне в трибун на нашите идеи, организатор на нашата предизборна борба и пропагандатор на реалната дейност на партийните организации. Очаквам предстоящата дискусия да хвърли нова светлина в посоката на развитие на вестника.

Тук му е мястото да отбележим и нерадостния факт, че въпреки призивите на ръководството на партията, задачата за разпространение на вестника за достигането му до по-голям брой читатели, не се изпълнява от областните и общински комитети на партията. липсата на средства у хората не може да бъде оправдание за никого, когато става дума за рупора на комунизма у нас. И смея отговорно да заявя, че системата за разпространение и реалното достигане на вестника до хората е силно подценена дейност на нашата партия, за която вина имаме всичко, които сме в тази зала.

Отиваме на битка, която е неравностойна. Добре осъзнаваме този факт. Нямаме материални средства, нямаме подготвен екип от агитатори, пропагандисти, нямаме телевизия, радио, но имаме това, което другите партии нямат –прекия контакт с хората, човещината, която носим със себе си, обичта към живота и омразата към несправедливостта. По-силно оръжие от това нямаме. Ще успеем ли? Всичко това зависи от нас. Българинът има опит в това отношение. Нека си спомним за Априлци, за Септемврийци, за нашите бащи и дядовци, които тръгнаха по трънливия път към свободата и в крайна сметка я постигнаха. Ще я постигнем и ние, защото истината е с нас.